До г-н Цацаров от един студент по право

Снимка: Надежда Чипева, „Капитал“

Здравейте, г-н Цацаров. Макар да съм репортер на хонорар в „Капитал“, пиша от името студент по право в Софийския университет, което е основното ми занимание, както и надеждата ми за бъдещо развитие – да бъда юрист. Като човек, който все още не практикува, моите познания и представи за правото са теоретични и идеалистични: ежедневно ни се обяснява как стоят нещата според буквата на закона, по какъв начин би трябвало да се провеждат разследвания, как би трябвало да се разсъждава при внасяне на обвинителен акт. Някои от преподавателите ни полагат много усилия да ни убедят в съществуването на независими и честни магистрати, въпреки всичко, което чуваме и виждаме около себе си. И ние им вярваме и знаем, че такива хора има, независимо дали са малцинство или мнозинство. Но в следващия момент, г-н Цацаров, пускам телевизора и виждам Вас, прокурор №1, леещ откровени манипулации и собствени интерпретации на законите в национален ефир. Отварям официалните прессъобщения на прокуратурата и виждам твърдения, съшити толкова неумело едно с друго, че физическият им еквивалент би бил купчина парцали.

Всичко, което знам на теория, г-н Цацаров, ежедневно е разбивано на пух и прах от ръководената от Вас институция. Не само че няма прозрачност, не само че за седемте месеца, в които пиша за „Капитал“, не получих нито един отговор от прокуратурата на нито едно мое официално запитване, не само че сте довели борбата за правосъдие до махленски спорове, а Вие работите за бавното изчезване на надеждата на нас, искащите да работят това, което са завършили, че ще имаме възможност един ден да намерим мястото си в действаща, ефективна и независима система. Че каквато и професия да изберем, няма да се налага да преглъщаме съвестта си и да действаме не според вътрешните си убеждения и идеите на правото и морала, за да изплуваме и да се издигнем. Няма значение дали възможността за натиск и контрол върху съдебната система и отделните магистрати наистина се употребява, или само съществува. Дори хипотетичното й съществуване е достатъчно основание за пълно преструктуриране и промяна. И това засяга всички юридически професии, защото недостатъците в един чарк повреждат цялата машина. Вие, г-н Цацаров, с твърденията си, които все повече се отдалечават от тона на магистрат и все повече се приближават към тона на предаванията за житейски драми, допринасяте за вярата, че реформа не е нужна и че Европейската комисия всъщност не е казала това, което е казала. Или Вие как бихте изтълкували фразата „независим анализ на прокуратурата“?

Лесно е да се прехвърля топката към съда, г-н Цацаров, лесно е и да се обикалят националните телевизии, а най-лесно е се манипулира общественото мнение, когато става дума за въпроси, с които малко хора са запознати в детайли – колко от гледащите интервютата Ви са чели целия доклад на ЕК или пък са запознати в подробности с наказателно-процесуалния кодекс? Не всеки е длъжен да има познанията на практикуващ правист или да следи отблизо всяка тема, и именно на това Вие и другите като Вас разчитате.

Само че като студент по право аз все още имам надежда, г-н Цацаров, че някога в България ще има независима и неопорочена система. И искрено вярвам, че някой ден юрист със същите надежди като моите ще е на Ваше място, г-н Цацаров. Помислете си Вие къде ще сте тогава.

Радослава, студент в СУ IV-ти курс и репортер в „Капитал“